„ХОРОШО БЫ НАМ СНОВА ВСТРЕТИТЬСЯ...”
Николай Васильевич Дружининский (1948-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК ЧУДЕСНО Е ДА СЕ СРЕЩНЕМ ПАК
Как чудесно е да се срещнем пак
в нашто село. След много дни.
Там Голямата мечка лее в мрак
от черпака си светлини.
Там акация мами с блузката
бяла-беличка край река.
Там по празник танцуват „руската”
и жени, и мъже така.
Има още копнеж за нежност,
към надежда горчат сълзи!
Срещи радостни – неизбежно
чак до белите ни коси.
И изчезват лета и зими
сред проблясъци и сумрак.
С тази нежност сме ний раними.
С тази нежност сме живи пак.
Ударения
КАК ЧУДЕСНО Е ДА СЕ СРЕЩНЕМ ПАК
Как чуде́сно е да се сре́штнем пак
в на́што се́ло. След мно́го дни́.
Там Голя́мата ме́чка ле́е в мрак
от черпа́ка си светлини́.
Там ака́ция ма́ми с блу́зката
бя́ла-бе́личка край река́.
Там по пра́зник танцу́ват „ру́ската”
и жени́, и мъже́ така́.
И́ма о́ште копне́ж за не́жност,
към наде́жда горча́т сълзи́!
Сре́шти ра́достни – неизбе́жно
чак до бе́лите ни коси́.
И изче́зват лета́ и зи́ми
сред пробля́съци и сумра́к.
С та́зи не́жност сме ни́й рани́ми.
С та́зи не́жност сме жи́ви па́к.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Дружининский
ХОРОШО БЫ НАМ СНОВА ВСТРЕТИТЬСЯ...
Хорошо бы нам снова встретиться
В том селе. Через много лет.
Где Большая – в ночи – Медведица
Льёт из ковшика белый свет.
Где чёремуха манит блузкою
Белой-белою у реки.
Где по праздникам пляшут „русскую”,
Пляшут бабы и мужики.
Есть надежда ещё на нежность,
Есть надежда на горечь слёз!
Встречи радостной неизбежность
В нас живёт до седых волос.
Исчезают лета и зимы
Среди света и среди тьмы.
Этой нежностью мы ранимы.
Этой нежностью живы мы.
---------------
Руският поет, писател и журналист Николай Дружинински (Николай Васильевич Дружининский) е роден на 1 май 1948 г. в с. Неклюдово, Вологодска област. Завършва Харковския юридически институт. Работи като учител, строител, следовател в прокуратура, юрисконсулт, литературен сътрудник на в. „Сельская правда”, кореспондент на районни и областни вестници и редактор в изд. „Наше поколение”. Ръководи литературното студио „Вологда молодая”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1990 г.), активен член е на Вологодската писателска организация. Автор е на стихосбирките „Вокзальные берёзы” (1980 г.), „Пастушьи напевки” (1980 г.), „Сказ об Одёхе-печекладе” (1981 г.), „Каёмка времени” (1989 г.) и „Чибис в поле кричит” (1993 г.). Умира на 31 юли 1993 г. в гр. Вологда. През 1998 г. излиза поетичният му сборник „Нитка счастья” (1998 г.). Негови стихове са включени в „Антология русской поэзии. XX век” (1999 г.).